11.05.2007 г., 8:58

Стоик

1.2K 0 1

Уморих се от спомени.
Уморих се от грешки.
Уморих се от грижи човешки.
Уморих се от болки.
Уморих се от обич.
Уморих се да мразя дори.
Уморих се да тичам насам и натам.
За какво, без да знам.
Но знам, дори от умора да се влача,
за теб бих сторил всичко, без да се протаквам
и да се оплача.
Изстрадах за тебе... и още ще страдам...
И виж, уморен съм, но на колене не падам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вълко Тодореев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...