May 11, 2007, 8:58 AM

Стоик

  Poetry
1.2K 0 1

Уморих се от спомени.
Уморих се от грешки.
Уморих се от грижи човешки.
Уморих се от болки.
Уморих се от обич.
Уморих се да мразя дори.
Уморих се да тичам насам и натам.
За какво, без да знам.
Но знам, дори от умора да се влача,
за теб бих сторил всичко, без да се протаквам
и да се оплача.
Изстрадах за тебе... и още ще страдам...
И виж, уморен съм, но на колене не падам.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вълко Тодореев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...