7.12.2007 г., 20:34

Стон_2

953 0 12
Отиде си, Любов! Прости...
Сега болея... Мислите връхлитат.
Ще се опитам! Моля те, върни
онази страст изгаряща... копнежът...

Отиде си, Любов! Прости...
Оставих те да си заминеш... волна!
Вратите не заключих... И уви,
политна като птица... Горда!!!

Отиде си, Любов! Прости...
Но аз ще чакам... обезумяла!
Сърцето ми за миг приспи,
за да не чувства липсата ти! Вяра

прокрадва се във нощите безсънни.
Вратите незаключени стоят!
Върни се, моля те, Любов! Бездънен
е зовът ми! Устните мълвят:

"Върни се!!! Моля те, Любов!!!
Не ме оставяй... във забрава!
Вземи ме на крилете си! Дъха
на свежа, пролетна морава

жадувам да усетя... и изпия...
Душата ми в очакване заспа...
Ще я събудя, мила моя орисия!!
Ти само се върни... Сега!!!"


P.S http://www.youtube.com/watch?v=bIIL5p7_WKk&feature=related

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Детелина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...