9.04.2023 г., 9:09 ч.

Стон и шепот 

  Поезия
561 4 2


Без глас той вика истинно,

а тя приглася му без глас:

– допълват се!

Красиви лебеди,

тъй ведри и усмихнати.

Свободни – бдят за правдата,

не ходят по тълпите, не обслужват пейките,

превиват гръб в студени делници,

и пръскат ароматите по вятъра.


Отварят верните врати,

за танц от семена и посеви.


И както стон и шепот не позират в бурите,

а корените сливат своите сокове,

така и те растат под сенките,

а виковете им звучат сред песните,

които вечно искаме да чуваме.
 

© Аспарух Любенов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Чудесен стих! Поздравления!
  • Без думи!
    Умееш с малкото да говориш Истината! Талант си.
Предложения
: ??:??