Стон и шепот

9.04.2023 г., 9:09 ч.

Поезия

530 4 2

Без глас той вика истинно,

а тя приглася му без глас:

– допълват се!

Красиви лебеди,

тъй ведри и усмихнати.

Свободни – бдят за правдата,

не ходят по тълпите, не обслужват пейките,

превиват гръб в студени делници,

и пръскат ароматите по вятъра.

Отварят верните врати,

за танц от семена и посеви.

И както стон и шепот не позират в бурите,

а корените сливат своите сокове,

така и те растат под сенките,

а виковете им звучат сред песните,

които вечно искаме да чуваме.

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

di_t (T.Т.)

2023-05-25T11:14:00+03:00

Чудесен стих! Поздравления!
Ivita_Mirianova (Ивита)

2023-04-17T22:33:26+03:00

Без думи!
Умееш с малкото да говориш Истината! Талант си.