Стон и шепот
Без глас той вика истинно,
а тя приглася му без глас:
– допълват се!
Красиви лебеди,
тъй ведри и усмихнати.
Свободни – бдят за правдата,
не ходят по тълпите, не обслужват пейките,
превиват гръб в студени делници,
и пръскат ароматите по вятъра.
Отварят верните врати,
за танц от семена и посеви.
И както стон и шепот не позират в бурите,
а корените сливат своите сокове,
така и те растат под сенките,
а виковете им звучат сред песните,
които вечно искаме да чуваме.
© Аспарух Любенов All rights reserved.
