Стопих се...
Разтопих се на болезнени еквиваленти!
Исках всичко, като всеки жаден егоист...
Плачех и разрязвах спомени на ленти,
после ги събирах и намествах в лист...
А сърцето ми неволно се прескрипа,
жадните му вени писнаха гръмовно,
гордият ти поглед зверски ги ощипа
и изтри следите от греха неволно...
Стремето на любовта ми ръкопляска -
всички сме герои от запомнена сонета,
аз - жена, прикрила истината с маска,
ти - лице на цар, отсечен на монета...
Пак ли не улучих?! Стига вече!
Низост, плът, мълва - напих се...
"Край!" - сърцето ми отсече!
Стига! От любов стопих се!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Симона Гълъбова Всички права запазени
