Jun 29, 2010, 9:33 PM

Стопих се...

  Poetry » Love
825 0 5

Разтопих се на болезнени еквиваленти!

Исках всичко, като всеки жаден егоист...

Плачех и разрязвах спомени на ленти,

после ги събирах и намествах в лист...

 

А сърцето ми неволно се прескрипа,

жадните му вени писнаха гръмовно,

гордият ти поглед зверски ги ощипа

и изтри следите от греха неволно...

 

Стремето на любовта ми ръкопляска -

всички сме герои от запомнена сонета,

аз - жена, прикрила истината с маска,

ти - лице на цар, отсечен на монета...

 

Пак ли не улучих?! Стига вече!

Низост, плът, мълва - напих се...

"Край!" - сърцето ми отсече!

Стига! От любов стопих се!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Симона Гълъбова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...