6.04.2010 г., 14:44

Стопява се...

772 0 13

А храмът ми, където те шептях
под стволовете горди -
е утихнал.
Над езерото, хълма, над брега,
онези звуци спряха да се сипват...
Светулков рой отново ще пламти,
но в неговите огнени зеници,
през юли
няма, няма да си ти.
Не ще си в радостта на мойте птици.
Небесният кармин и блед седеф
във хаос,
но без нас,  ще се подрежда.

Една любов
повлече тъмен креп...
Стопява се, линее и изчезва...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Людмила Билярска Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти, Никол! Удоволствието е взаимно, мила! Поздрави от мен и раззеленяваща се Индиана!!!
  • поздрав за прелестния стих...
  • ДА!!!
    БЛАГОДАРЯ ТИ, ГЕРИ! НЕВЕРОЯТНА СИ!!!
  • Тишината е кръвоспиращата превръзка. Етап да се стегне раната и загрубее... А после идва страшното. Непрекъснато си нащрек и внимаваш да не би да те наранят отново. Така губиш ориентация кой- кой е. Дали.../ или...
  • Благодаря ти, Люсил! Хубав нов ден за теб!
    ---
    Радвам се, Ивон! Поздрави!
    ---
    Благодаря ти за хубавите думи, Нина! Приятно ми е, че ме посети!
    ---
    Силно впечатлена съм от коментара ти, Виктор! От проникновението му...
    Защото...
    Ти, наистина, си много различен... Благодаря ти!!!
    ---
    Тъгата е красива - права си, Лили! Благодаря ти, мила!
    ---
    Благодаря ти, Ив! И аз се радвам на срещата ни! Поздрави от мен в среднощната тишина! Успешен и радостен ден ти пожелавам!
    ---
    Тъжно е, Плами. Такава е истината. Поздрави!
    ---
    Много са знаците, които само сърцето ни умее да разчете. Радвам се, че си тук, Марина! Поздрави, мила!
    ---
    Ах, мила Селвер, винаги ми е така хубаво с теб! Благодаря ти!
    ---
    Ласче, сърчице мило, благодаря ти, че си тук!!!
    ---
    Да, Белла, не съм сигурна, че ги долавям... Благодаря ти за вниманието!
    ---
    Радва ме присъствието ти, Пепър! И добрата дума! Благодарности!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...