6.04.2010 г., 14:44

Стопява се...

771 0 13

А храмът ми, където те шептях
под стволовете горди -
е утихнал.
Над езерото, хълма, над брега,
онези звуци спряха да се сипват...
Светулков рой отново ще пламти,
но в неговите огнени зеници,
през юли
няма, няма да си ти.
Не ще си в радостта на мойте птици.
Небесният кармин и блед седеф
във хаос,
но без нас,  ще се подрежда.

Една любов
повлече тъмен креп...
Стопява се, линее и изчезва...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Людмила Билярска Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти, Никол! Удоволствието е взаимно, мила! Поздрави от мен и раззеленяваща се Индиана!!!
  • поздрав за прелестния стих...
  • ДА!!!
    БЛАГОДАРЯ ТИ, ГЕРИ! НЕВЕРОЯТНА СИ!!!
  • Тишината е кръвоспиращата превръзка. Етап да се стегне раната и загрубее... А после идва страшното. Непрекъснато си нащрек и внимаваш да не би да те наранят отново. Така губиш ориентация кой- кой е. Дали.../ или...
  • Благодаря ти, Люсил! Хубав нов ден за теб!
    ---
    Радвам се, Ивон! Поздрави!
    ---
    Благодаря ти за хубавите думи, Нина! Приятно ми е, че ме посети!
    ---
    Силно впечатлена съм от коментара ти, Виктор! От проникновението му...
    Защото...
    Ти, наистина, си много различен... Благодаря ти!!!
    ---
    Тъгата е красива - права си, Лили! Благодаря ти, мила!
    ---
    Благодаря ти, Ив! И аз се радвам на срещата ни! Поздрави от мен в среднощната тишина! Успешен и радостен ден ти пожелавам!
    ---
    Тъжно е, Плами. Такава е истината. Поздрави!
    ---
    Много са знаците, които само сърцето ни умее да разчете. Радвам се, че си тук, Марина! Поздрави, мила!
    ---
    Ах, мила Селвер, винаги ми е така хубаво с теб! Благодаря ти!
    ---
    Ласче, сърчице мило, благодаря ти, че си тук!!!
    ---
    Да, Белла, не съм сигурна, че ги долавям... Благодаря ти за вниманието!
    ---
    Радва ме присъствието ти, Пепър! И добрата дума! Благодарности!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...