6 апр. 2010 г., 14:44

Стопява се...

774 0 13

А храмът ми, където те шептях
под стволовете горди -
е утихнал.
Над езерото, хълма, над брега,
онези звуци спряха да се сипват...
Светулков рой отново ще пламти,
но в неговите огнени зеници,
през юли
няма, няма да си ти.
Не ще си в радостта на мойте птици.
Небесният кармин и блед седеф
във хаос,
но без нас,  ще се подрежда.

Една любов
повлече тъмен креп...
Стопява се, линее и изчезва...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Людмила Билярска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ти, Никол! Удоволствието е взаимно, мила! Поздрави от мен и раззеленяваща се Индиана!!!
  • поздрав за прелестния стих...
  • ДА!!!
    БЛАГОДАРЯ ТИ, ГЕРИ! НЕВЕРОЯТНА СИ!!!
  • Тишината е кръвоспиращата превръзка. Етап да се стегне раната и загрубее... А после идва страшното. Непрекъснато си нащрек и внимаваш да не би да те наранят отново. Така губиш ориентация кой- кой е. Дали.../ или...
  • Благодаря ти, Люсил! Хубав нов ден за теб!
    ---
    Радвам се, Ивон! Поздрави!
    ---
    Благодаря ти за хубавите думи, Нина! Приятно ми е, че ме посети!
    ---
    Силно впечатлена съм от коментара ти, Виктор! От проникновението му...
    Защото...
    Ти, наистина, си много различен... Благодаря ти!!!
    ---
    Тъгата е красива - права си, Лили! Благодаря ти, мила!
    ---
    Благодаря ти, Ив! И аз се радвам на срещата ни! Поздрави от мен в среднощната тишина! Успешен и радостен ден ти пожелавам!
    ---
    Тъжно е, Плами. Такава е истината. Поздрави!
    ---
    Много са знаците, които само сърцето ни умее да разчете. Радвам се, че си тук, Марина! Поздрави, мила!
    ---
    Ах, мила Селвер, винаги ми е така хубаво с теб! Благодаря ти!
    ---
    Ласче, сърчице мило, благодаря ти, че си тук!!!
    ---
    Да, Белла, не съм сигурна, че ги долавям... Благодаря ти за вниманието!
    ---
    Радва ме присъствието ти, Пепър! И добрата дума! Благодарности!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...