yotovava (Валентина Йотова)
2505 20923
5.11.2019 г., 13:03 ч.

Стотинка печал 

  Поезия » Философска
975 11 18

СТОТИНКА ПЕЧАЛ

 

Сега пчелите ще заспят,

а въздухът е с вкус на касис.

Приклекна зимната мъгла             

на пост зад бирените каси.

 

Нагарча слънчевият смях,

ранено утрото се мята.

Издиша като спукан мях

по пътищата светлината.

 

Пресичам пустия квартал

с душа, пристегната на възел,

с компас със счупена стрелка. 

И питам – закъде ли бързам?

 

Бездомникът с прояден шал,

престанал вече да мечтае 

за канче супа с хлебец бял,         

паричка даде ми – назаем.

 

Една стотинчица печал –

ези-тура в нощта да хвърля.

И да гадая – пролетта

кога в очите ще се върне.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??