Стотинка печал
СТОТИНКА ПЕЧАЛ
Сега пчелите ще заспят,
а въздухът е с вкус на касис.
Приклекна зимната мъгла
на пост зад бирените каси.
Нагарча слънчевият смях,
ранено утрото се мята.
Издиша като спукан мях
по пътищата светлината.
Пресичам пустия квартал
с душа, пристегната на възел,
с компас със счупена стрелка.
И питам – закъде ли бързам?
Бездомникът с прояден шал,
престанал вече да мечтае
за канче супа с хлебец бял,
паричка даде ми – назаем.
Една стотинчица печал –
ези-тура в нощта да хвърля.
И да гадая – пролетта
кога в очите ще се върне.
© Валентина Йотова All rights reserved.
