Страданията на щуреца

16.02.2017 г., 21:29 ч.

Поезия » Хумористична

4.2 / 5

1118 1 4

Тази вечер строших си цигулката,
че не исках на нея да свиря -
изпълзях запленен от светулките
и лъчите им тръгнах да диря.
Те свободно хвърчаха над храстите,
веселяха се бясно във мрака -
подир тях сред безбройни опасности
аз подскачах на два крехки крака.
Ала бързо пред мене изчезнаха
светлините на техните лампи,
а на мен ми мазоли излезнаха
и получих болезнени крампи.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Произведението е участник в конкурса:

"Светът е оцелял, защото се е смял" »

12 място

Предложения

The Blanket
Фрагменти

Рисувам ги набързо и наивно, скицирам ги с молив – и само толкоз. Защото нямам време за картина. И с...
Железен!!!

Железен!!! “това, което не ни убива, ни прави по-силни” Ницше Железен бях!... Във кървави дуели ......
Дописва друг. А аз съм...Отлетяла...

Ако затворя слънцето в две шепи и всички цветове направя сиви, ще бъдат благодарни всички слепи. Без...

Още произведения »