Тази вечер строших си цигулката,
че не исках на нея да свиря -
изпълзях запленен от светулките
и лъчите им тръгнах да диря.
Те свободно хвърчаха над храстите,
веселяха се бясно във мрака -
подир тях сред безбройни опасности
аз подскачах на два крехки крака.
Ала бързо пред мене изчезнаха
светлините на техните лампи,
а на мен ми мазоли излезнаха
и получих болезнени крампи.
© Таня Гулериа All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
