Уенди (Бианка Габровска)
211 1349
7.06.2008 г., 22:48 ч.

Страх 

  Поезия » Любовна
898 1 25

Не ме кани на следващата среща.
Страхувам се от новото начало.
Страхувам се от твоята намеса
във нещо, със годините изтляло.

Страхувам се от жадните целувки -
уж нови,  ала тъй добре познати.
Защото някога от теб научих
какво е да те предаде приятел.

Защото преживях отдавна всичко -
обидата, неверието, мрака...
Сега съм друга - зряла и различна.
Пак давам, но и толкова очаквам!

Не мога да започна отначало!
Защото знам какво е да изгубиш.
... А там, където клада е горяла,
остава само пепел.
Нищо друго...

© Бианка Габровска Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хубаво, хубаво...
    Хубаво!
  • БРАВОООО!!!!! Страшно много ми хареса!
  • Силно...истинско...!
    само пепел...след изгоряла клада...
    тъжно ми стана...с обич, Бианка.
  • Страхът е родил прекрасен стих...Поздрав!!!
  • Силно!
    Поздрави!
    П.П. Най-страшен е всъщност... страхът! Махай го!
  • "...остава само пепел.
    Нищо друго..."

    ...прикътана е жаравата и само лек повей на вятъра ще я разгори...
  • Стихът е чудесен, но - не на страха!
  • Уенди, толкова категорична и искрена ! Комплименти мила ! Както за силата да го кажеш , така и за още по-голяма сила...да го изпълниш! Позицията ти е достойна ! Не търси жар в пепелта, веднъж угасил я, той отново ще го направи ! Ти не заслужаваш да се върнеш към болката...Прегръщам те !
  • Великолепно!
  • !!!
    Силно...!
  • Това е чудесен стих!Поздрав!
  • ... А там, където клада е горяла,
    остава само пепел.
    Нищо друго...

    Не знам какво да напиша, освен Браво и да замълча!
    Уенди..!
  • Силен стих!
    А за другото, попитай сърцето то знае най-добре!
  • "Не мога да започна отначало!
    Защото знам какво е да изгубиш.
    ... А там, където клада е горяла,
    остава само пепел.
    Нищо друго... "

    Начало върху пепел- невъзможност...
    Защото вятърът раздухал е основите
    И все пак -е възможност на теория
    проверката за правилните изводи

    Стихът е страхотен!Страхът зад гърба ти!
    Началото ново пред теб!След него-Късмет и Успех!
  • Нали знаеш, че човек се страхува не от самите неща, а от представата си за тях. Представи си, че ще е хубаво Поздрав за стиха!
  • Хубав стих! Ех, може би е останало въгленче в пепелта. Дано!
  • По-добре е отново да пламнеш и да изгориш, отколкото да останеш пепел. Обичай, Бианка, толкова е просто!
    Поздрави!
  • Всеки край е начало! Така че гордо вдигната глава и напред! Поздрави, стихът много ми допадна!
  • "Страхувам се от жадните целувки -
    уж нови, ала тъй добре познати."

    Истински срах си е,но е родил нещо красиво.Харесва ми
  • или пък обичай и уважавай себе си и не повтаряй нещо вече преживяно. давай напред, независимо колко сладко те примамват познатите ласки.
    много ми допадна стиха ти знам за какво говориш.
  • Преживяла съм всичко това. Въэраждаш се отново като феникс от пепелта и продължаваш напред. Това ми напомни един стих:
    Дали все някой ще прости греха ни,
    че можем след любов отново да обичаме?
  • Прекрасен стих!!!Поздрави!!!
  • Ако не рискуваш, няма да разбереш. Не се страхувай - каквото и да стане, ще оцелееш. Отдай се на емоцията, че да имаш един ден на стари години какво да си спомняш, така каза мой познат преди известно време. И така е по-добре. Хубав стих, зрял по-точно.
    Никога не е късно за ново начало. Нали знаеш, последната спирка е към гробищата, дотогава имаш време да градиш, започваш, приключваш, помниш и въобще живееш (извини ме за лошия пример, но е подходящ да те убеди, че винаги можеш да започваш отново).
  • Много, много хубав стих!!! Но не съм съгласна със страха !

    "Сега съм друга - зряла и различна.
    Пак давам, но и толкова очаквам!"

    Това е добра позиция за ново начало! Прегръдка и поздрав, Бианка!
  • По-скоро предпазливост е,не страх...
    Много хубав стих!
    Поздрави,Бианка!
Предложения
: ??:??