Страх
Не ме кани на следващата среща.
Страхувам се от новото начало.
Страхувам се от твоята намеса
във нещо, със годините изтляло.
Страхувам се от жадните целувки -
уж нови, ала тъй добре познати.
Защото някога от теб научих
какво е да те предаде приятел.
Защото преживях отдавна всичко -
обидата, неверието, мрака...
Сега съм друга - зряла и различна.
Пак давам, но и толкова очаквам!
Не мога да започна отначало!
Защото знам какво е да изгубиш.
... А там, където клада е горяла,
остава само пепел.
Нищо друго...
© Бианка Габровска All rights reserved.
Страшно много ми хареса!
