Задушаващи страхове
Разкъсващи бързи, студени
Пронизват ме тъй безмилостно
Право в гърдите сломени

Сънища стават кошмари
Отрова се сипе върху ми
Торнадо вършее с бяс
Сърцето ми пука от адския мраз

Демони и ангели ме измъчват жестоко
Изкривяват всичко в мен
Искат да вкусят кръвта ми
Да пъплят във вените ми

Заклещен в отчаяние
Пустиня от спомени черни
Следват ме навсякъде
Не искам в тая дупка мизерна

Безсмислено съществуване
Позор отричане самота
Време е да се изправя
Да изляза чист от калта

Няма да стоя и да чакам
Някой да вземе душата ми
Ако някой дори си помисли
Ще целува краката ми

По-лесно ще е да умра
Но това въобще не е за мен
Ще отвърна на удара с удар
Ще дочакам новия ден

Викове в мрака
Трябва да спра
Струва си да продължа
Тази шибана борба