30.12.2012 г., 11:09 ч.

Страх 

  Поезия
1616 1 12

                                                                                                  "Развей черен флаг,

                                                                                                    на който пише без думи:

                                                                                                    Мръсно ми е в душата ми!

                                                                                                    Мръсно ми е в душата ми!"

                                                                                                             Нова Генерация

 

 

                        Страх*

                                                         На Деси

 

Видях в очите ти сълзите си,

когато слънцето във ден изгря.
Събудиха ли се самотни птиците

по пътя, който извървя?

 

Мълчах те. В тишина от вятъра

оставих само спомен. Нямам враг.

От Любовта до моето разпятие

денят осъмва на самотен бряг.

 

Събрах посоките във себе си,

ако е време сам да продължа.

След тебе ми толкова студено...

След тебе ми е трудно да вървя.

 

Посях надежда във душата ти,

а ти посрещна я със Страх.

Във тишина се ражда вятърът.

А много тихо е във нас.

                 29.12.2012

          Венцислав Янакиев

 

 

* малко от Мериън Уилямсън

Любовта е това, с което сме родени. Страхът е това, което научихме тук.

 

  Любовта не е материална. Тя е енергия. Тя е усещане в дадено пространство, ситуация, човек. Парите не могат да я купят. Сексът не я гарантира. Няма нищо общо с физическия свят, но въпреки това може да се изрази. Изпитваме я като доброта, отзивчивост, милосърдие, съчувствие, мир, радост, одобрение, неосъждане, единение и интимност.

  Страхът е нашата споделена липса на обич, нашият индивидуален и колективен ад. Това е свят, който сякаш ни притиска отвътре и отвън, като постоянно ни затрупва с неверни доказателства за безсмислието на любовта. Страхът се проявява като гняв, обида, болест, болка, алчност, пристрастеност, егоизъм, вманиачаване, корупция, насилие и война.

 

 

© Венцислав Янакиев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • "От Любовта до моето разпятие
    денят осъмва на самотен бряг"

    Много размисли събужда стихът ти, Венци...
    Поздравявам те!
  • Пропуснала съм нещо много хубаво и те поздравявам!
    Мотото ти е от песента "Тъмна земя", една от емблематичните им, наред с "Арлина", "Студен живот", "Само двама", и още...
    За трагично краткия си живот Димитър Воев е написал ненормални текстове, които сега са още по-актуални, дано се слушат от повече хора...
    ето ти поздрав
    https://www.youtube.com/watch?v=ess6Wudj46Y
  • Наистина Любовта е Чудото, чувстството, тръпката... които те карат да настръхваш от страст и желание, но не бива да се страхуваме, когато я няма, защото при всеки един тя е Волна неповторимост, неподвластна на физични и химични закони!!!
  • Страхотно е!
    "Събрах посоките във себе си,

    ако е време сам да продължа.

    След тебе ми толкова студено...

    След тебе ми е трудно да вървя."
    Обичам такива образи и асоциации! Поздравления!
  • Мълча и аз...
    Благодаря, Венци!
  • Прочувствено стихотворение! И любовта такава, каквато си я усетил! Браво, Венци!
  • Благодаря Ви, че споделихте!
    Бъдете!
  • Хубаво!
  • Поздравления, Поете!
    Хубав стих и много истини...
  • "Във тишина се ражда вятърът.
    А много тихо е във нас."

    Точно, Венци!
    Много чувство има в това стихотворение. Дкосваш, Венци!
  • Любовта няма нищо общо с физическия свят, но въпреки това може да се изрази
    ******
    Имай!******
  • ... познавам Тази Тишина... кънтящите мълчания...
    Раздиращи...

    ***
Предложения
: ??:??