Страх
"Развей черен флаг,
на който пише без думи:
Мръсно ми е в душата ми!
Мръсно ми е в душата ми!"
Нова Генерация
Страх*
На Деси
Видях в очите ти сълзите си,
когато слънцето във ден изгря.
Събудиха ли се самотни птиците
по пътя, който извървя?
Мълчах те. В тишина от вятъра
оставих само спомен. Нямам враг.
От Любовта до моето разпятие
денят осъмва на самотен бряг.
Събрах посоките във себе си,
ако е време сам да продължа.
След тебе ми толкова студено...
След тебе ми е трудно да вървя.
Посях надежда във душата ти,
а ти посрещна я със Страх.
Във тишина се ражда вятърът.
А много тихо е във нас.
29.12.2012
Венцислав Янакиев
* малко от Мериън Уилямсън
Любовта е това, с което сме родени. Страхът е това, което научихме тук.
Любовта не е материална. Тя е енергия. Тя е усещане в дадено пространство, ситуация, човек. Парите не могат да я купят. Сексът не я гарантира. Няма нищо общо с физическия свят, но въпреки това може да се изрази. Изпитваме я като доброта, отзивчивост, милосърдие, съчувствие, мир, радост, одобрение, неосъждане, единение и интимност.
Страхът е нашата споделена липса на обич, нашият индивидуален и колективен ад. Това е свят, който сякаш ни притиска отвътре и отвън, като постоянно ни затрупва с неверни доказателства за безсмислието на любовта. Страхът се проявява като гняв, обида, болест, болка, алчност, пристрастеност, егоизъм, вманиачаване, корупция, насилие и война.
© Венцислав Янакиев All rights reserved.
