Страх
когато в нощта ти си студен.
Съзирам погледа ти ясен,
но така безгласен.
Тежко е! Жалко е! Страшно дори!
Ужасно много липсваш ми ти.
Боли от излятите сълзи.
Имах те, а те изгубих.
Не съжалих!
Но ето сега за теб пиша този тъжен стих.
подло и коварно те смених,
дори тогава не съжалих.
От камък ли е моето сърце
и ще протегнеш ли отново ти към мен ръце?
Горчиво съмнявам се в това.
Страх изпълва моите слова.
Как да те погледна аз в очите
и да видя угаснали мечтите!
Не!Страх ме е! Не мога.
Искам да си отново с мен,
но пътят ни е разделен.
Веднъж вече те изгубих,
а отново- страх ме е.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деница Луканова Всички права запазени