Sep 7, 2004, 10:30 AM

Страх

  Poetry
1.5K 1 0
Страх ме е, когато не си със мен,
когато в нощта ти си студен.
Съзирам погледа ти ясен,
но така безгласен.

Тежко е! Жалко е! Страшно дори!
Ужасно много липсваш ми ти.
Боли от излятите сълзи.
Имах те, а те изгубих.
Не съжалих!
Но ето сега за теб пиша този тъжен стих.
подло и коварно те смених,
дори тогава не съжалих.

От камък ли е моето сърце
и ще протегнеш ли отново ти към мен ръце?
Горчиво съмнявам се в това.
Страх изпълва моите слова.

Как да те погледна аз в очите
и да видя угаснали мечтите!
Не!Страх ме е! Не мога.

Искам да си отново с мен,
но пътят ни е разделен.
Веднъж вече те изгубих,
а отново- страх ме е.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Деница Луканова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...