1.09.2022 г., 23:22 ч.

Страх 

  Поезия » Друга
280 0 0

Страх е,

не е кой знае какъв -

две педи висок,

много рошав и кльощав.

Не прилича на нищо.

На никой.

Не ми е познат.

Него денем сънувам.

Живея го нощем.

Сгъвам длан във юмрук.

Пръстите губят своята сила.

Стича се,

сбиран с години,

вълшебният прах.

Смелостта си отива.

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??