Sep 1, 2022, 11:22 PM

Страх 

  Poetry » Other
402 0 0

Страх е,

не е кой знае какъв -

две педи висок,

много рошав и кльощав.

Не прилича на нищо.

На никой.

Не ми е познат.

Него денем сънувам.

Живея го нощем.

Сгъвам длан във юмрук.

Пръстите губят своята сила.

Стича се,

сбиран с години,

вълшебният прах.

Смелостта си отива.

© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??