8.06.2023 г., 10:41 ч.

Страх 

  Поезия » Друга
120 2 2

Под общия ярем сме свели
глави и морни рамене.
И знам, че нямаме недели,
да помечтаем с теб поне.
Бавно сякаш ни убива бавен кръг в една посока,

как ли станахме такива? Двойно, тройно по-широка

е спалнята и там сме трима,
студ помежду ни, ти и аз.
Безпомощно среднощна рима
проплаква тихичко, без глас.
Страх я е да не пропъди чувствата, отдавна спящи.

Доживотните присъди с нокът крив в душите дращи...

 

 

 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, Ники!
  • Доказано е от тия преди нас, че с летежа на годините, голямата любов се превръща в голямо приятелство! Пак си върха, Наде! Поздрави!
Предложения
: ??:??