Под общия ярем сме свели
глави и морни рамене.
И знам, че нямаме недели,
да помечтаем с теб поне.
Бавно сякаш ни убива бавен кръг в една посока,
как ли станахме такива? Двойно, тройно по-широка
е спалнята и там сме трима,
студ помежду ни, ти и аз.
Безпомощно среднощна рима
проплаква тихичко, без глас.
Страх я е да не пропъди чувствата, отдавна спящи.
Доживотните присъди с нокът крив в душите дращи...