8 июн. 2023 г., 10:41
Страх
Под общия ярем сме свели
глави и морни рамене.
И знам, че нямаме недели,
да помечтаем с теб поне.
Бавно сякаш ни убива бавен кръг в една посока,
как ли станахме такива? Двойно, тройно по-широка
е спалнята и там сме трима,
студ помежду ни, ти и аз.
Безпомощно среднощна рима
проплаква тихичко, без глас.
Страх я е да не пропъди чувствата, отдавна спящи.
Доживотните присъди с нокът крив в душите дращи...
глави и морни рамене.
И знам, че нямаме недели,
да помечтаем с теб поне.
Бавно сякаш ни убива бавен кръг в една посока,
как ли станахме такива? Двойно, тройно по-широка
е спалнята и там сме трима,
студ помежду ни, ти и аз.
Безпомощно среднощна рима
проплаква тихичко, без глас.
Страх я е да не пропъди чувствата, отдавна спящи.
Доживотните присъди с нокът крив в душите дращи...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Надежда Ангелова Все права защищены
Предложения
-
-
Бомбовозы, пилоты - страна смотрит на нас. Обороты - до взлетных. Мы взлетаем сейчас. Быют зенитки. ...
-
С тобою я. Я все еще жива. Мне времени немножечко осталось. Но стынет уж дыхание на губах и сковывае...
-
Я под дождиком гуляю, И от счастья подпеваю. Вот, я уже весь промок, Вот, осенний холодок. Радуюсь я...
© 2003-2025, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
