Страх
Аз съм Христос, Аллах или Буда,
Богът еврейски и гроба,
тихата скръб над майката луда
в Църква или Синагога.
Кръвта на Голан съм и Газа,
която се стича към мрака.
Нож от сълзи в мене се вряза,
животът ми в бездната чака.
Аз съм детето във всеки,
вас не приело, света ви:
грозен, обречен вовеки,
с пророци мними, лукави.
Като бучки от лед в ръката,
душите ви дребни аз виждам.
Топи се и капе водата,...
а гасне свещта на лъжата!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Димитров Всички права запазени
