Страх
Страх ме е не от теб,
от себе си ме е страх.
От себе си, заричам се да бягам,
за себе си очите си затварям.
Избягвайки от себе си,
аз теб ранявам,
и себе си погубвайки,
аз теб създавам.
Създавам те от нищото:
от въздух, пръст, вода.
От косите на вятъра,
от солта на морето,
от лъчите на Слънцето,
от погледа на Луната.
Някъде там, на брега на сълзата,
някъде там, в полумрака.
Страх ме е не от теб,
от себе си ме е страх.
От себе си съм вече уморена,
от себе си съм малко отегчена,
от себе си се чувствам наранена,
от себе си съм покорена.
А теб създавам от нищото:-
от времето, което отлетя,
от дните, които избягаха,
от сънищата, които угаснаха,
от думите, които заглъхнаха,
от пустотата във лицето,
от мястото, където се крие сърцето.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Силвия Всички права запазени
