Страх
Страх ме е не от теб,
от себе си ме е страх.
От себе си, заричам се да бягам,
за себе си очите си затварям.
Избягвайки от себе си,
аз теб ранявам,
и себе си погубвайки,
аз теб създавам.
Създавам те от нищото:
от въздух, пръст, вода.
От косите на вятъра,
от солта на морето,
от лъчите на Слънцето,
от погледа на Луната.
Някъде там, на брега на сълзата,
някъде там, в полумрака.
Страх ме е не от теб,
от себе си ме е страх.
От себе си съм вече уморена,
от себе си съм малко отегчена,
от себе си се чувствам наранена,
от себе си съм покорена.
А теб създавам от нищото:-
от времето, което отлетя,
от дните, които избягаха,
от сънищата, които угаснаха,
от думите, които заглъхнаха,
от пустотата във лицето,
от мястото, където се крие сърцето.
© Силвия All rights reserved.
