10.07.2007 г., 10:49

Страх (Гурбет)

675 0 4

Страх

Страхувам се... За първи път
след толкова години.
Страхувам се от тебе, Смърт -
като от зла роднина,

дошла за малко - вечно останала,
нахлула във живота ни нестроен
и нашата Любов голяма
превърнала в отчаян спомен.

Страхувам се за първи път,
че дълго няма да ме има
и вярната ти, нежна гръд
без мене ще е вЕхна и ранима.

Страхувам се...
За кой ли път.
И не за себе си, Любима.

28 Февруари 2003, Ломбо Есте

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Симеон Дончев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...