Jul 10, 2007, 10:49 AM

Страх (Гурбет)

  Poetry
681 0 4

Страх

Страхувам се... За първи път
след толкова години.
Страхувам се от тебе, Смърт -
като от зла роднина,

дошла за малко - вечно останала,
нахлула във живота ни нестроен
и нашата Любов голяма
превърнала в отчаян спомен.

Страхувам се за първи път,
че дълго няма да ме има
и вярната ти, нежна гръд
без мене ще е вЕхна и ранима.

Страхувам се...
За кой ли път.
И не за себе си, Любима.

28 Февруари 2003, Ломбо Есте

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Симеон Дончев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...