6.01.2010 г., 16:51

Страх и болка

1.3K 0 1

Студено чувство смразява твоите вени,

викове ужасни болката зоват,

а ти крещиш неговото име.

Страхът е стиснал твоето сърце,

споменът за него те измъчва...

 

Миналото изтезава,

иска бъдещото да спре...

Мисълта ти бездънна е...

Неговото име те зове,

плач и сълзи изтезават едно дете.

 

 

Неповторимото съсипва те,

без надежда то оставя те.

Мракът обгърнал е едно създание,

а едно дете там някъде в тъмното самотно е.

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диляна Борисова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...