30.11.2011 г., 9:59

Страхливо

1K 0 33

Не ме върти на малкия си пръст -

и без това света ми преобърна.

В очите ми навярно виждаш лъст -

не смея с друго твоите да зърна,

 

не смея да поискам, вместо страст,

уюта на широките ти плещи.

Години и лица стоят зад нас.

Пред нас... пред нас навярно няма нищо.

 

Но в тъмните завивки на нощта,

в сънливите въздишки на такситата,

размиват се пространство и вина,

щом устните ми в твоите са впити.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ели Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Страхотно!
  • Благодаря, дами )
  • "...щом устните ми в твоите впити са." ,според мен,е по-благозвучно и с по-добър ритъм,иначе поздрав като цяло за стиха!!!



  • "сънливите въздишки на такситата"
    Харесах!
  • Много емоционален стих! Поздрави!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...