30.11.2011 г., 9:59

Страхливо

1K 0 33

Не ме върти на малкия си пръст -

и без това света ми преобърна.

В очите ми навярно виждаш лъст -

не смея с друго твоите да зърна,

 

не смея да поискам, вместо страст,

уюта на широките ти плещи.

Години и лица стоят зад нас.

Пред нас... пред нас навярно няма нищо.

 

Но в тъмните завивки на нощта,

в сънливите въздишки на такситата,

размиват се пространство и вина,

щом устните ми в твоите са впити.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ели Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Страхотно!
  • Благодаря, дами )
  • "...щом устните ми в твоите впити са." ,според мен,е по-благозвучно и с по-добър ритъм,иначе поздрав като цяло за стиха!!!



  • "сънливите въздишки на такситата"
    Харесах!
  • Много емоционален стих! Поздрави!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...