Твоят поглед строг - но призоваващ,
сърцето кара да блокира,
а пулсът става тъй приканващ,
като червено на корида...
Очите ти искрят като огнена жарава,
тя бежалостно изпепелява.
Но има в тях и толкова любов стаена,
силна, искрена, несподелена...
Това ли ревностно ти пазиш в тайна,
зад думите на злост и жлъч?
Че любовта ти, обезоражаващо омайна,
плаши те почти до смърт?...
Нима не се страхува всеки влюбен
да не бъде жестоко наранен,
но знай, без обич всеки е загубен,
сливат му се нощ и ден...
© Мария Харизанова Всички права запазени