7.01.2010 г., 20:22

Страхове

940 0 0

Твоят поглед строг - но призоваващ,

сърцето кара да блокира,

а пулсът става тъй приканващ,

като червено на корида...

 

Очите ти искрят като огнена жарава,

тя бежалостно изпепелява.

Но има в тях и толкова любов стаена,

силна, искрена, несподелена...

 

Това ли ревностно ти пазиш в тайна,

зад думите на злост и жлъч?

Че любовта ти, обезоражаващо омайна,

плаши те почти до смърт?...

 

Нима не се страхува всеки влюбен

да не бъде жестоко наранен,

но знай, без обич всеки е загубен,

сливат му се нощ и ден...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Харизанова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...