12.07.2020 г., 8:19

Страховете дишат, ограбили времето ни

928 0 2

Страх – кошмарно чувство!
Трябва ти опълчване.
Разум за осмисляне.
Анализи да правиш.
Храна на чувствата да забраниш.
Овладян и премерен да бъдеш.
Волност в мислите да отключиш.
Енергия нова да идва –
Товари стресиращи да измества.
Ентусиазъм да извира.

 

Да дадеш воля на страсти
И нови усещания...
Шантави хрумки... пориви...
Абстрактни понятия...
Тайни неразгадаеми...

 

Отново да браниш
Грабливата лапа на страха
Ревностно да не посяга!
Алтернатива да търсиш.
Болести да отхвърляш
И да останеш силен!
Любовта да съхраниш.
И смеха лъчезарен...

 

Времето да призовеш
Радостта да опази.
Емпатия да изпитваш.
Милост да даваш.
Едно чувство старо
Топло да бъде...
Отново и отново...

 

Никога да не се отказваш...
Истината да ти е сила!

 

                             © Павлина Петрова

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Петрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Цветовете ми ридаят в тъмното, търсят посока...
    и всеки стон раздира едно „Обичам” в тишината...
    А страховете дишат, ограбили времето ни...
  • Допадна ми.

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...