12.07.2020 г., 8:19

Страховете дишат, ограбили времето ни

924 0 2

Страх – кошмарно чувство!
Трябва ти опълчване.
Разум за осмисляне.
Анализи да правиш.
Храна на чувствата да забраниш.
Овладян и премерен да бъдеш.
Волност в мислите да отключиш.
Енергия нова да идва –
Товари стресиращи да измества.
Ентусиазъм да извира.

 

Да дадеш воля на страсти
И нови усещания...
Шантави хрумки... пориви...
Абстрактни понятия...
Тайни неразгадаеми...

 

Отново да браниш
Грабливата лапа на страха
Ревностно да не посяга!
Алтернатива да търсиш.
Болести да отхвърляш
И да останеш силен!
Любовта да съхраниш.
И смеха лъчезарен...

 

Времето да призовеш
Радостта да опази.
Емпатия да изпитваш.
Милост да даваш.
Едно чувство старо
Топло да бъде...
Отново и отново...

 

Никога да не се отказваш...
Истината да ти е сила!

 

                             © Павлина Петрова

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Петрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Цветовете ми ридаят в тъмното, търсят посока...
    и всеки стон раздира едно „Обичам” в тишината...
    А страховете дишат, ограбили времето ни...
  • Допадна ми.

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...