Страхувам се
Страхувам се, макар да няма смисъл.
И лоши мисли ме връхлитат във съня ми.
А денем, стреснат и умислен,
се мъча да прочистя мисълта ми!
Страхът не е от туй, че си далече,
аз знам, че там ти е добре...
Страхът във черно е облечен
и дълъг сърп държи в ръце.
Не знам възможно ли е въобще,
но какво ли ще е ако си отида...
И ще ти кажа честно... Хич не ми се ще
да тръгна, без отново да те видя!
Това на кратко е, което ме смущава...
И знам, че малко съм различен.
Изнервящ, сприхав, но едно остава...
Аз още много те обичам!!!
ИЗВИНЯВАЙ!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Станислав Недялков Всички права запазени
