Страхувам се
Страхувам се, макар да няма смисъл.
И лоши мисли ме връхлитат във съня ми.
А денем, стреснат и умислен,
се мъча да прочистя мисълта ми!
Страхът не е от туй, че си далече,
аз знам, че там ти е добре...
Страхът във черно е облечен
и дълъг сърп държи в ръце.
Не знам възможно ли е въобще,
но какво ли ще е ако си отида...
И ще ти кажа честно... Хич не ми се ще
да тръгна, без отново да те видя!
Това на кратко е, което ме смущава...
И знам, че малко съм различен.
Изнервящ, сприхав, но едно остава...
Аз още много те обичам!!!
ИЗВИНЯВАЙ!
© Станислав Недялков All rights reserved.
