Jun 2, 2013, 10:59 AM

Страхувам се 

  Poetry » Other
836 0 6

Страхувам се, макар да няма смисъл.

И лоши мисли ме връхлитат във съня ми.

А денем, стреснат и умислен,

се мъча да прочистя мисълта ми!

 

Страхът не е от туй, че си далече,

аз знам, че там ти е добре...

Страхът във черно е облечен

и дълъг сърп държи в ръце.

 

Не знам възможно ли е въобще,

но какво ли ще е ако си отида...

И ще ти кажа честно... Хич не ми се ще

да тръгна, без отново да те видя!

 

Това на кратко е, което ме смущава...

И знам, че малко съм различен.

Изнервящ, сприхав, но едно остава...

Аз още много те обичам!!!

 

ИЗВИНЯВАЙ!

 

© Станислав Недялков All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??