Страхувам се...
Друг целувам,
от тебе бягам страхлива.
Друг прегръщам,
но без тебе – едва ли щастлива.
Но ти си тръгна,
прогонен от мойте сълзи,
а сега какво те връща,
....мойта усмивка.
Дали?!
Че плаках, как молех..
ти не разбра,
но нима не те обичах,
и не споделях най–черните ти дни.
Но нима незнаеш,
нима не ти признах,
защо се страхувам, сега?
И безмълвна стоя,
моят път вече не е това...
Ала пак се завръщам,
и споделям твойта съдба.
Не желая да ме целуваш,
защото адски се страхувам!
Не ме прегръщай, обич,
макар безумно да те жадувам!
28.11.2006г.
от тебе бягам страхлива.
Друг прегръщам,
но без тебе – едва ли щастлива.
Но ти си тръгна,
прогонен от мойте сълзи,
а сега какво те връща,
....мойта усмивка.
Дали?!
Че плаках, как молех..
ти не разбра,
но нима не те обичах,
и не споделях най–черните ти дни.
Но нима незнаеш,
нима не ти признах,
защо се страхувам, сега?
И безмълвна стоя,
моят път вече не е това...
Ала пак се завръщам,
и споделям твойта съдба.
Не желая да ме целуваш,
защото адски се страхувам!
Не ме прегръщай, обич,
макар безумно да те жадувам!
28.11.2006г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надя Георгиева Всички права запазени
