patenceto (Надя Георгиева) patenceto (Надя Георгиева)
185
Nov 28, 2006, 11:10 PM

Страхувам се...

  Poetry
887 0 5
Друг целувам,
от тебе бягам страхлива.
Друг прегръщам,
но без тебе – едва ли щастлива.

Но ти си тръгна,
прогонен от мойте сълзи,
а сега какво те връща,
....мойта усмивка.

               Дали?!

Че плаках, как молех..
ти не разбра,
но нима не те обичах,
и не споделях най–черните ти дни.

Но нима незнаеш,
нима не ти признах,
защо се страхувам, сега?

И безмълвна стоя,
моят път вече не е това...
Ала пак се завръщам,
и споделям твойта съдба.

   Не желая да ме целуваш,
защото адски се страхувам!

   Не ме прегръщай, обич,
макар безумно да те жадувам!

28.11.2006г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надя Георгиева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0