23.10.2020 г., 8:04

Страхуване

621 1 1

 

Със страх или не,

така или иначе, ще извърви,

своят път всеки от нас.

Като диви коне,

секунди препускат, оставят следи,

минутите бързат, час подир час.

 

Със страх или не,

така или иначе, пак ще заспим,

и ще влезем в съня на любимите хора.

Но можем поне,

с усмивка пътя да извървим,

защото за някого днес сме опора.

 

Явор Перфанов©

22.10.2020 г.

Г. Оряховица

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Явор Перфанов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...