Mimoza20 (Мария Николова)
120 778
4.09.2014 г., 20:53 ч.  

Страхът 

  Поезия » Философска
442 1 4

Тъжна измяна в очите трепери.

Тръпки студени, минават през мен.

Как искам в широките двери

страхът да се блъсне смутен!

 

Върти се в ума постоянно,

не иска да спре за покой.

Нарязан на порции, незнайно

той влачи хиляди тъжни в конвой!

 

Вървя си по пътя житейски.

Страхът ме е хванал умело с ръка.

Без чувство, без жалост, плебейски

заплашително маха с гореща уста!

 

Внезапно залива очите с омраза.

Пред мойте сълзи издига преграда.

Целува мъка от мене изляна.

Дали, не е обич така неразбрана!

 

Не мога без него, как да заспивам.

Без страха си любим, как да унивам.

Прегръщам го нежно с ведрината.

Ще ми бъде лесно да пусна душата!

 

 

 

 

 

 

 

© Мария Николова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря Миночка! Нямаме сигурност, спокойствие,Бързината дори с която мислим ни променя.Има и мъдрости за сигурноста, но не ми помагат. На дугите незнам!Всеки мисли различно.
  • И страхът и надеждата, все ръка за ръка вървят,така сме си устроили живота,може би сме малко не сигурни в нас,затова чувството на страх ни обладава.Харесах!
  • Благодаря ти Ангел.Каквото чувствам и преживявам, отразявам. Съкратих малко стиха за да не отекчи читателя, но се разбира, нали.
  • Много точно сътворен стих.Докостващ не само душата но и сърцето.Стих който те кара да питаш защо ?И да молиш доброто да прости злините причинени от нас...макар и с любов.Поздрав за стиха!!!
Предложения
: ??:??