Страхът
Тъжна измяна в очите трепери.
Тръпки студени, минават през мен.
Как искам в широките двери
страхът да се блъсне смутен!
Върти се в ума постоянно,
не иска да спре за покой.
Нарязан на порции, незнайно
той влачи хиляди тъжни в конвой!
Вървя си по пътя житейски.
Страхът ме е хванал умело с ръка.
Без чувство, без жалост, плебейски
заплашително маха с гореща уста!
Внезапно залива очите с омраза.
Пред мойте сълзи издига преграда.
Целува мъка от мене изляна.
Дали, не е обич така неразбрана!
Не мога без него, как да заспивам.
Без страха си любим, как да унивам.
Прегръщам го нежно с ведрината.
Ще ми бъде лесно да пусна душата!
© Мария Николова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря Миночка! Нямаме сигурност, спокойствие,Бързината дори с която мислим ни променя.Има и мъдрости за сигурноста, но не ми помагат. На дугите незнам!Всеки мисли различно.
-
И страхът и надеждата, все ръка за ръка вървят,така сме си устроили живота,може би сме малко не сигурни в нас,затова чувството на страх ни обладава.Харесах!
-
Благодаря ти Ангел.Каквото чувствам и преживявам, отразявам. Съкратих малко стиха за да не отекчи читателя, но се разбира, нали.
-
Много точно сътворен стих.Докостващ не само душата но и сърцето.Стих който те кара да питаш защо ?И да молиш доброто да прости злините причинени от нас...макар и с любов.Поздрав за стиха!!!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
