Страхът
Тъжна измяна в очите трепери.
Тръпки студени, минават през мен.
Как искам в широките двери
страхът да се блъсне смутен!
Върти се в ума постоянно,
не иска да спре за покой.
Нарязан на порции, незнайно
той влачи хиляди тъжни в конвой!
Вървя си по пътя житейски.
Страхът ме е хванал умело с ръка.
Без чувство, без жалост, плебейски
заплашително маха с гореща уста!
Внезапно залива очите с омраза.
Пред мойте сълзи издига преграда.
Целува мъка от мене изляна.
Дали, не е обич така неразбрана!
Не мога без него, как да заспивам.
Без страха си любим, как да унивам.
Прегръщам го нежно с ведрината.
Ще ми бъде лесно да пусна душата!
© Мария Николова All rights reserved.
