29.10.2007 г., 14:06

Страхът. . .

825 0 7

Страхът

 

Животът - неизбежен кръговрат,

засмукващ пагубно душите ни.

Животът на страха е брат -

изтръгва видимо сърцата от гърдите ни.

 И някак странно е това, чЕ

да се страхуваме не ни омръзва,

когато всеки се срамува да поплаче

 и да се опълчим никога не дръзваме.

Но в тоз живот прокажен

страхът мен няма да ме води!

За мене Смелостта ще бъде важна

и паднала - духът ми винаги ще ходи!

 Това, до смърт да се страхувам,

отдавна, мисля, не е модно...

Над живота си самичка ще царувам -

страхът е вече твърде старомоден!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Единствена Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...