Oct 29, 2007, 2:06 PM

Страхът. . .

  Poetry » Other
816 0 7

Страхът

 

Животът - неизбежен кръговрат,

засмукващ пагубно душите ни.

Животът на страха е брат -

изтръгва видимо сърцата от гърдите ни.

 И някак странно е това, чЕ

да се страхуваме не ни омръзва,

когато всеки се срамува да поплаче

 и да се опълчим никога не дръзваме.

Но в тоз живот прокажен

страхът мен няма да ме води!

За мене Смелостта ще бъде важна

и паднала - духът ми винаги ще ходи!

 Това, до смърт да се страхувам,

отдавна, мисля, не е модно...

Над живота си самичка ще царувам -

страхът е вече твърде старомоден!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Единствена All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...