Oct 29, 2007, 2:06 PM

Страхът. . .

  Poetry » Other
824 0 7

Страхът

 

Животът - неизбежен кръговрат,

засмукващ пагубно душите ни.

Животът на страха е брат -

изтръгва видимо сърцата от гърдите ни.

 И някак странно е това, чЕ

да се страхуваме не ни омръзва,

когато всеки се срамува да поплаче

 и да се опълчим никога не дръзваме.

Но в тоз живот прокажен

страхът мен няма да ме води!

За мене Смелостта ще бъде важна

и паднала - духът ми винаги ще ходи!

 Това, до смърт да се страхувам,

отдавна, мисля, не е модно...

Над живота си самичка ще царувам -

страхът е вече твърде старомоден!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Единствена All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...