Страхът от самотата
Страхът от самотата
Стоя, треперя в стаята сама,
страх ме е от самотата,
прекарвам пръсти аз през своята коса
и слушам как говори тишината!!
Защо не мога аз да се развличам?!
Защо не мога аз да съм просто дете?!
Защо не мога някой да обичам?!
Защо не мога да се влюбя в някое момче?!
И продължавам да стоя сама,
по лицето се стича сълза след сълза,
студено е, но няма кой да ме прегърне,
да дойде някой и моя свят да преобърне!
Страхувам се от хиляди неща,
дали значими са за другите, не зная,
но най-големият ми страх е тази самота,
за мъничко топлина аз ден и нощ мечтая!!
Самотата ме убива бавно ден подир ден,
тялото ми – здраво е, но духът е наранен!
Мечтая си и губя се из своите мечти,
чувствам се като птица, която ранена е и не може пак да полети!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нина Всички права запазени
