Синьо.цвете (Мая Нарлиева)
111 2731
28.02.2018 г., 20:14 ч.

Стражът 

  Поезия » Друга
1678 19 30

Крета къщата – морна, самотна вдовица –

напоена от спомени с тежкия дъх на пелин,
а на покрива стар, като фар за изгубени птици 
дуелира се с вятъра ням и опушен комин.

 

Поразбит от годините, килнат, без няколко тухли
се крепи на огнището, дето отдолу гори –
щом жаравата тлее, лишен е от право да рухва
в най-сибирския студ, в неизгрели от немощ зори.

 

Скрежен вятър от север, разрошен съвсем по неделно,
разпилява без ехо въздишките с тънки вълни,
силуети на мисли, по своему свити в къдели,
се разделят невидими скришом със земните дни.

 

Потъмняват прозорците, гасне последният въглен.
Запокитен ръжéн. Благо жито. Тамян. Опело.
Кукумявка приглася доволно над плана си пъклен
да помести в капан за смъртта що преди е било.

 

Късна зима, но ето южнякът довя своенравно 
подранилия щърк и валят цветовете на дрян,
а коминът снага разкривена отново изправя,
да е страж на живота до края си, той е призван.

© Мая Нарлиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??