31.10.2008 г., 10:30 ч.

Странджански легенди (По тъмна доба) 

  Поезия
1208 0 18

 

През девет гори в десета,

на Странджа баир в сокаците,

по тъмна доба среднощна

бродела нестинарка.

Звездите се скривали в храстите

щом стъпките боси

претръпвали по жаравата.

А танцът й пламенно

рисувал шевици в огъня.

В очите на иконата

се раждали сЪлзи -

бели дантели изплетени

от екстаза на тъпани.

По моминската роба

напъпвали

две алени рози,

кенара разкъсвали,

тактували страстно

нестинарския порив.

Такава видял я Месечко

и слязъл с колесница от обич.

В жаравата стъпил,

препасал я с пояса

и целунал краката й.

С нестинарски извивки

обвивал кръста й,

галел бедрата -

гълъбиците недокоснати.

Прошумолявал в косите й,

вятърно ги разсипвал

на талази от облаци.

В пазвата й - парещи въглени.

А той ги целувал.

Само едно въгленче го опарило -

устните й медоносните,

светещи в тъмното

от жажда.

Призори, премалял от танца й,

угаснал в жаравата.

Стопен до полумесец,

пребледнял от екстаза,

се скрил зад хоризонта.

В прегръдките на зората.

 

 

Лале ли си, зюмбюл ли си 

 

Ясен месец веч изгрява

 

 

© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Браво!!!
  • Магия, страхотно е , уникално , нещо което не съм срещал , но винаги съм искал да прочета. Адски българско , забулено леко в мистика и легенда. Национален идеал , взет от миналото но непренесен в бъдещето. Хареса ми много , бих се радвал ако стане цикъл
  • Слово, картина и музика!
    Три магии.
    И едно вълшебство.
    Късно идвам, Весела.
    Прости ми. От Калифорния чак.
    Благодаря ти, че ме върна в България...
    Усетих легендарната Странджа.
    и тази нестинарка - с огнена кръв.

    Стреляй по полумесеци, мъжко момиче!
    Отива ти.
    И ти вярвам...
    Благодаря за събудените в мен емоции.
  • Благодаря ви, благодаря от сърце!
    Симеоне, благодаря ти за химна на Странджа - веднага го качих!
    Владо, Другия Владо... хм, де, беля, де
  • Веси, повеждаш дивния нестинарски танц. Неудържима си! С обич!
  • Не ходи по тъмна доба... Смущаваш и съня ми! Угаснал в жаравата...
  • Магично...
  • Приказно е!Поздрави и прегръдки!
  • Мезева, нестинарска прегръдка за теб!
    Никол, винаги се радвам на твоите коментари.
    Руми, благодаря ти!
    Мариники, как успяваш да огрееш със светлината си навсякъде!
    Вилияна, магьосническа прегръдка за теб
    Тук мисля, че е мястото да изкажа благодарност към Админа за предоставената ни възможност, чрез магията на 3 изкуства - слово, картина и музика - да пресъздадем чувството си. Благодаря ти, чувствам се като на сцена. И душата ми е удовлетворена.
  • Хареса ми. Пренесох се далече...
  • В очите на иконата
    се раждали сЪлзи -
    бели дантели изплетени
    от екстаза на тъпани.

    Настръхнах...тази твоя магическа поезия...

    С обич!ГУШ!
  • приказно...много хубаво...и музиката...
    с обич, мила Веси.
  • Родът ми е от Странджа.
    Сякаш нестинарското е в кръвта ми!
    Прекрасен стих!
  • За тази песен (Лале ли си, гюл ли си) умирам! И стрелям с пищов... по полумесеци!
    Поздрави и благодарности на всички!
  • Сякаш го е писал някои от великите български творци-просто оставя човека без думи!
    Прегръдки-Ники!
  • "бели дантели изплетени
    от екстаза на тъпани."
    Дантелата и тъпана - символите на Любов и дух!
    Като прегръдка си, Веси - нежна и тайнствена!
    Поздравления!

  • Омагьосана съм!

    Най!
  • Оргинално,силно,прекрасно...Поздрави!!!А защо не напишеш приказка?
Предложения
: ??:??