Страница от есента
Есента отлисти своя страница.
И изпъчи гроздови зърна.
Вятърът нарами раница,
пълна с шума и листа.
Всеки плод набъбва и прелива.
Пукат се узрели в рани.
Сок, като река пенлива,
лепне топъл в длани.
Слънцето прибира нокти
и докосва, без да драска.
А дървета с нови рокли
търсят неговата ласка.
И мъгла с кокетно було скри
есен - истинска красавица.
Развълнуван дъжд заромоли.
Сгърчи се светкавица.
В ритъм на забравен джаз
пада звучно всяка капка -
реже въздуха като елмаз,
и очаквана, и сладка.
Все по-рано мръзне вечерта,
спуска своя тъмен плащ.
Бавно се съблича есента.
Залезът сбогува се кървящ...
И старателно в онази граница
на тревожност и мечтание
есента изписа страница
от покой и съзерцание.
22.09.25 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Весела Петева Всички права запазени
