Случаен пътник

Тръгвах вече много пъти,
все се спирам и увъртам.
Напред как искам да се втурна, но защо ли
някой все назад ме дърпа.
Нечия ръка ме хваща,
нечии думи остро ме докачат,
нечия сълза не спира да ме спира,
а как мечтаех просто да замина.
Кога оставих друг
вместо мене пътя да избира?
Докога ще слушам чужд,
непреклонен тон да декламира:
"Не заминавай никога оттук!
Никой няма да те чака!
Ще се върнеш след години и сама!
Не ме очаквай на вратата!
Не ме търси тогава,
веднъж семейството ни щом оставиш,
нищо помежду ни няма да е същото,
тръгнеш ли си, гледай всичко да забравиш!"
"Не се ми нужна вече", седя като страничен наблюдател.
"Аз мислех, че ще си до мен завинаги,
не си сестра, ти просто си предател!"
***
Прости ми, че по своя път поемам
и че той оказа се далече,
искаш да съм тук наблизо,
но крачката направих вече.
Тръгвах вече много пъти,
сама се спирах и се връщах.
Този път компромис няма да направя
с онова, което дълго време носих.
Знаеш ли - отвътре страшно ме пристяга
погледна ли към някоя сцена,
горчилка ме изпълва като си представя,
че цял живот съм долу - все под нея.
Някой друг е вместо мене горе и гори
в страст една такава - чиста и себична,
сърцето му изпълва се с любов,
моето е празно, но душата не е беразлична:
Ще се мята, ще крещи във ярост и ще ме проклина..
Ще ме моли да се върна и да я послушам:
"Как ще продължиш сега, човеко,
щом към себе си (от всички) стоиш бездушен?"
***
Този път си тръгвам, оставете малко опит и за мене,
не искам да прекарам ден след ден учебно, до колене
нагазила съм вече във водата.
Спрете да крещите зад гърба ми,
мога да се справя с всичко стига
да се вслушам в гласа си.
Тръгвам и това не значи,

че не сте ми близки, че не ви обичам
и няма да ви мисля постоянно,
Тръгвам просто, за да се науча,
да открия
защо със този инструмент се чувствам вкъщи,
в него ли се крие моята стихия?
Опитах се да се излъжа..
"Какво пък ако просто се откажа?"
Опитах, но не се получи,
на себе си аз трябва да докажа.
За да не дойде някой ден при мене
мисъл простичка, сама,
неканена, но дълго чакана,
нетърсена, на свой акъл дошла:
"Какво ли щеше да се случи,
ако вместо другите, събрала беше смелостта,
себе си да чуеш, да се бориш
за това, което носиш в своята душа?"
Не стой така -
на две превита, гледаща надолу, със сълзи в очите.
Не си случаен пътник, мила, 
спри да се страхуваш и дръпни юздите...