СТРАННА ГЛЕДКА

Вървиш - без релси влак,
душата ти е мост без перипети,
животът те направил единак,
в тунела светлина не свети.

Не знаеш кой добър е, кой е враг,
погазени са норми и завети
и сам не виждаш - до кога и как
човешките ти чувства ще са взети.

Приличаш на менте картина стара,
рисувана на скъсан и пробит чувал
без цвят, с изсушена до капка вяра
и с въглен, във душата изгорял.

Все чакаш някой друг да те спаси,
търпиш съсипан, празен и смирен.
Такава странна гледка си ми ти!
Животът ти се ниже, ден след ден...

29.04.2011г.

Без да искам винаги съпоставям живота на  Балканите с този по Скандинавия.

Взаимно се изключват по всички параграфи.

Така се роди този мой стих - доста силен, но истински и отговарящ на почудата ми от разликите в двата свята.