Странна гледка
СТРАННА ГЛЕДКА
Вървиш - без релси влак,
душата ти е мост без перипети,
животът те направил единак,
в тунела светлина не свети.
Не знаеш кой добър е, кой е враг,
погазени са норми и завети
и сам не виждаш - до кога и как
човешките ти чувства ще са взети.
Приличаш на менте картина стара,
рисувана на скъсан и пробит чувал
без цвят, с изсушена до капка вяра
и с въглен, във душата изгорял.
Все чакаш някой друг да те спаси,
търпиш съсипан, празен и смирен.
Такава странна гледка си ми ти!
Животът ти се ниже, ден след ден...
29.04.2011г.
Без да искам винаги съпоставям живота на Балканите с този по Скандинавия.
Взаимно се изключват по всички параграфи.
Така се роди този мой стих - доста силен, но истински и отговарящ на почудата ми от разликите в двата свята.
© Лидия Сиркавара All rights reserved.
